Четири свещи за Mila

Първата свещ гори.
„Днес Коледа ли е?“, пита Mila.
„Още не“, казва Мама.
„Но вече можем да печем.“

Курабийките са готови.
Една е черна. Една е крива.
Една я няма.
Мм!
„Не всичките!“, смее се Мама.

Втората свещ гори.
„Днес Коледа ли е?“
„Още не“, казва Татко.
„Но вече можем да майсторим звезди.“
Най-красивата се запазва.

Звездите отиват на прозореца.
Една, още една, още една.
Само кривата не.
„Тя остава при мен“, казва Mila.
„Тя е за най-горе.“

Третата свещ гори.
„Днес Коледа ли е?“
„Още не. Но можем …“
„Знам вече!“, вика Mila.
„Не гледай!“

Пакетчето отива под леглото.
Съвсем назад.
„Който гледа, нищо не получава!“
Кривата звезда пази.
Шшшт.

Четвъртата свещ гори.
„ДНЕС Коледа ли е?“
„Почти“, казват Мама и Татко.
„Ще ни помогнеш ли с елхата?“
„Аз мога!“

Топка, топка, топка.
Всички висят долу. Там ръката стига.
„Сега Коледа ли е?“
„Остава още една нощ“, казва Татко.
А най-горе на елхата остава празно.

Още една нощ.
Това е най-трудното от всичко.
Навън вали сняг, съвсем тихо.
Mila затваря очи и чака.

Бъдни вечер. Вратата към хола е затворена.
Зад нея шумоли. И звъни ли?
Mila седи на стълбите и чака.
Кривата звезда чака заедно.
„Сега Коледа ли е?“
„След малко.“

И тогава моментът идва.
Никой повече не трябва да пита.
Само най-горе на елхата още нещо липсва.
Звездата!

Елхата грее.
Mila хапва звездна курабийка.
„Утре пак ли е Коледа?“
„Още не“, казва Мама.
И тримата се смеят.