Звезда от Mila

Mila майстори звезди,
цяла кошница.
Една за всеки.
Но кой всъщност е всеки?

Една пасва точно на пуловера.
За Mila?
Не. Обратно в кошницата.
Първо идват другите.
Така се прави с подаръците.

Една звезда за Мама.
Това е лесно.
Внимателно, внимателно …
Панделката е на мястото си!
Сега чашата за чай е украсена.

Навън всеки е по-далеч.
Палто, шапка, ръкавици.
Мама омотава жълтия шал. Три пъти.
„За да остане вратът топъл.“
Кошницата тръгва с тях.

Една звезда за Татко.
И това е лесно.
Тя вече е закачена на шапката
и помага при разчистването на снега.

Една звезда за птиците.
Това е по-трудно:
птиците предпочитат зърна.
Затова получават и двете.

Пърр, пърр. Червеношийката!
Тя скача на кошницата. Дръпва едно стръкче.
„И ти ли искаш да майсториш?“
Чирик!
Тя отлита със стръкчето.

Една звезда за снежния човек.
И нещо топло за врата!
Mila омотава собствения си шал около него.
Така. Сега снежният човек има и двете.

Студено на врата. Малко.
Но снежният човек сега е на топло.
Татко вдига яката.
В кошницата има само още една.
За кого?

Отсреща свети един прозорец.
Една звезда на дръжката на вратата.
Тихо, тихо.
Татко чака при портата.
И бързо обратно!

Обратно при Татко. Бързо зад палтото!
Ето: вратата се отваря. Само на процеп.
Една ръка. Звездата я няма.
„Весела Коледа!“, вика някой.
Mila отвръща тихо.

Кошницата е празна.
А за Mila? Няма вече звезда.
Или пък има?
„Онази горе. Тя е за мен!“
„Най-голямата“, казва Мама. „Разбира се.“