Mila в работилницата на елфите

Мама украсява елхата.
Татко разплита лампичките.
Mila разклаща снежното кълбо.
„Там някой маха! В работилницата!“
Снегът се върти по-бързо. И по-бързо.

Сняг в стаята? Сняг навсякъде!
Внезапно Mila стои в работилницата.
Един елф идва тичешком.
„Аз съм Пип. Добре, че си тук!
Машината ни за играчки прави само глупости.
Можеш ли да ни помогнеш?“

Пип дърпа Mila за ръката.
Рафтове до тавана! Елфи с четки!
Пакети, панделки, ленти.
А отзад: Дрън. Дрън. ПЛОП.
„Това е тя“, казва Пип. „Чуваш ли? Така звучат глупостите.“

Мече с колела!
Топка със заешки уши!
„Така не мога да подаря нищо“,
бръмчи Дядо Коледа.
Mila върти мечето. „Странно …“

Mila хвърля една топка отгоре.
Трак-трак. Плоп.
Отдолу излиза пак. С клюн.
„Кряк?“
„Не е от пускането“, казва Mila.

Тук-тук! Дядо Коледа чука с чука.
Кап-кап! Пип маже с масло.
Но машината трака нататък.
Mila се просва по корем.
„Ще погледна отдолу.“
Какво ли има вътре?

Тъмно е там долу. И шумно.
Пип подава един фенер.
Зъбни колела, големи като колелета на каруца.
А между тях? Нещо проблясва.
Червено. Бяло. Червено. Бяло.
„Какво е ТОВА?“

„Един чорап!“
Mila сграбчва червено-белите ивици.
Дърпане. Още малко. Хоп!
Чорапът излиза.
Сега, машино!

Mila изпълзява навън. Чорапът се развява.
Машината спира. Тихо.
След това: Глът. Бръм. Бръм.
Пип поглежда босия си крак.
„Това е МОЙ!“
Всички се смеят. Дори машината, малко.

Трак-трак, плоп!
Едно мече. Една топка. Всичко е правилно!
Дядо Коледа вдига Mila.
„Без теб нямаше да има подаръци!“
Пип дърпа раирания чорап.
„Коледа може да идва!“

„Време е за вкъщи“, казва Дядо Коледа.
Пип пак си съблича чорапа.
„За теб. За спомен. Имам още.“
Снегът се върти. По-бързо. По-бързо.
Работилницата става малка като кълбо.
Чао, Пип!

Вкъщи снежното кълбо стои неподвижно.
Mila вдига мъничък чорап.
„Сън ли беше?“
Мама се чуди. Татко също.
„Тогава моят сън е изгубил един чорап!“